автор: suleimo

Усещах, че не спи. Въртеше се, дишаше тежко, пъшкаше, ставаше, лягаше. Вече не смеех да го попитам какво му е.
Знам, че аз съм причината, перманентно виновна. Ако можех, щях да се изтрия с гумичка или поне последната година. Де такъв късмет.
Събудих се внезапно. Нещо не беше на ред, но още замъгленото ми съзнание не отчиташе точно какво. Бях сама в леглото. Къде ли е отишъл толкова рано? Никога не ставаше преди мен.
Всяка сутрин първо на кантара се качвам.
Яба даба дуу! Очите ми се завъртяха в орбитите. Това не можеше да е вярно! Минус пет килограма за една нощ. Мечта за всяка жена
Тоалет, кростренажор, душ, протеини, кафе, грим. Това е сутрешния ритуал, но винаги намирам време да надникна в сайта за някой коментар на разказите ми. Скоро не бях публикувала нищо ново. Музата ми беше офейкала, без целувка за сбогом дори.
Гледам и не вярвам на очите си. Разсъних се напълно.
Suleimo творби нула
Какво става тука бе? На кой хакер да откъсна топките сега.
Треперех от студ. Вдигнах щорите, а вън имаше сняг, посред юли. Баси, зоната на здрача ли е това?
Пускам телевизора, да видя прогнозата за днешния ден, а от там Деси Банова обещава повишение на температурите до минус пет градуса. Сменям програмата и що да видя: Бойко Борисов реже лентичка на нов обект.
Нещо привлече погледа ми на монитора. Показваше 15. 02. 2012 година. Ама това е миналата година. По това време бях само читател в сайта, още имах фейсбук, а гугъл + бе само мираж.
Значи голямото "УАУ" още не се беше случило. Все още бях супер скучна женица, която никой не познаваше. Ако се натъпча днес с шоколад, дали ще се събудя 100 килограмова лелка в 2013 година. Нали всичко оставяло следа. Колко много изкушения има пред мен! Дяволска работа.

Едно беше сигурно, закъснявах за работа. Заредих си любимите парчета, които естествено бяха миналогодишните и с наритваща стъпка напред. На светофара обаче, нещо друго ми светна. На тази дата, на път за работа, някой ме спря и от там се започна голямата бела.
Миг колебание, дали- или!!!
Минавам на другия тротоар. Виждам го, но той не. Няма да има възможност да ми прави визуален масаж. Поспри сърце, не се вълнувай! Какво толкова, само леко променям бъдещето! Само дано не стане по-зле! Мисълта ми тиктака като бомба със закъснител. Какво мога да променя и колко време имам? Да кажа ли на приятелка, че и петото инвитро ще е без успех. А на друга, че ще правят трансплантация в Германия. Знам толкова много и то за хора с които все още не се познаваме.
Как можах да забравя за Анджи! Ако не се регна в Гугъл + , как ще се запозная с нея? Кой ще провокира талантливото ú перо? Няма да се сблъскаме с интересни хора, които ще оставят следа в живота и на двете ни.
Имам ли право въобще да се меся?
Флиртове, хакери, музи, драми, всичко това мога да си го спестя. Или да го изживея без всякакво съжаление. Може би това ще е най-силната емоция в живота ми. Мога ли безотговорно да яхна мотора и право към хоризонта, където ме отведе пътя?!

А пътя доведе Константина при мен. Тази вихрена дама влетя в магазина ми като клиент. Първия ден, докато избираше блузка на сина си, един час ми споделяше. Втория ден, четири часа. Само ú подавах репликите и научих за нея повече, отколкото за собствената си сестра. Когато казах, че пиша проза, на третия ден ме изчете от "кора до кора". На четвъртия ден ми каза, че е влюбена в съпруга ми, и то само от прочетеното на "Заветното Да" и "Заедно". На петия ден дойде с пълна чанта от книжарница "Приятели", подарък за мен. Буквално зяпнах. Вътре бяха трите тома на "50 нюанса" на Е Л Джеймс и трите тома на "Открита пред теб" на Силвия Дей. Жеста, високата сума, която беше дала, ме смутиха силно. Каза ми, че това е най-подходящият подарък за писател. Такава е тя, привлича прожекторите върху себе си, а всички останали остават в сянка. Като на сцена в театър. Между другото се оказа поетеса под прикритие. Дори публикува в един поетичен сайт.

Бързо отлетя денят, а още не съм решила как да постъпя. Утрото нали било по-мъдро! Тогава ще му мисля. Заспивам изтощена.

- Мацо, ставай! Днес е големият ден. - поне съм у нас и той е до мен, значи всичко е наред!
- Чакай, какъв голям ден?
- Как какъв? Днес е премиерата на книгата.
- Коя книга?
- Твоята книга. Забрави ли? Още спиш! Ставай, докато не съм ти напляскал голото дупе!
- Коя дата сме днес?
- Първи август.
- Коя година?
- Мацо плашиш ме! 2018 година, разбира се!
Пропуснала съм цели пет години. Сигурно съм се сбабичосала вече. Направо ме е страх да се погледна в огледалото. На път за банята, за малко да се спъна в цяла камара книги. Значи така изглежда тя! Беше с цвят мляко с мента. Бяха нарисувани две очи пълни с любов и една сълза застинала на миглата. Ръцете ми трепереха от вълнение!

Дани Сулакова
Suleimo

По алеите на изкушената ми душа

редактор Владислав Таушанов
П. П. Преди време един северен вятър ми отнесе перото. Тогава реших, с писането до тук беше. Но дойде кралицата на приказките Raia Vid. Откри загубеното "златно перо" и ми го върна. Сръчка ме с него и заповяда "Пиши" !!!