автор: salwia

Кажи ми,
защо съм ти такава?
От недоверия
във видимото врастнах..
И изтънях,
обувките ми хлопат..
И сричам смелости,
които не израстват.
Понякога съм като
стръв, изплашена.
Сърцето ми омеква
от прогнози..
А ти притихнал-
сякаш на инат
броиш виновните ми
кожи..
Животе,
пак мълчиш..
Неловко..
Отново каменно безптичие..
Но знам,че бдиш
околовръст
и търсиш в мен
предишното момиче..
А всеки ъгъл е лицето ми..
Добро и лошо-
от едно е пило.
И трябва само
да го прекроиш...
Преди дъждът ти
да го е стопило..