автор: apostola

Вържи си мартеница на ръката
и тръгвай през окото на реката
да виждаш ясно в него двата бряга,
където тя в морето тихо ляга.

Където й водите тъй утихват,
чи поривите на вълните стихват.
Морето и реката се прегръщат
и как целувката в сълза превръщат.

И там в нощта на лунната пътека
да видиш жълта сянката й лека
отгоре по вълните как подскача
и бреговете осветява в здрача.