автор: sineva

Издраскваш
мислите до кръв,
и търсиш най - чистото,
най - святото във теб,
което отдавна
е вече твое.
И може би
най важното остава -
че винаги може
да се връщаш тук
и да се опитваш отново
да се разпознаеш.
И уж откриваш
себе си отново,
а си се смесил
със сегашното си битие.
Но отново си същият -
не знаеш откъде
започваш и къде
в пространството
завършваш.
Няма значение!
Ти си тук!
и си това, което си!
Значи по хубав.