автор: apostola

Кой каквото ще да казва,
аз държа сега на мойто.
Днес живота ме наказва,
но си вземам аз от свойто.

Затова сега живея
както искам, както мога.
Тънкостите ги умея
и не вдигам аз тревога.

Днес живея ден за ден и
всички мъки превъзмогвам.
Изтъняват мойте вени,
но до хлебец се домогвам.

Право в Очи да си кажа
и късмета е със мене.
С мас филийкая ще намажа
и морето- до колЕне.

Левчето на две го правя
и така се умножавам.
Че на всеки аз се нравя,
куп усмивки заслужавам.

Тайната я декодирах
на живота чер е скапан.
Във сърцето си монтирах
неръждив предпазен клапан.