Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 933
ХуЛитери: 4
Всичко: 937

Онлайн сега:
:: ivliter
:: pastirka
:: Marisiema
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗавинаги заедно
раздел: Есета, пътеписи
автор: cool_girl

Кога човек се чувства наистина жив?
До преди точно една година не се чувствах жива. Сякаш участвах във филм. Този филм беше моят живот, но аз определено не играех главната роля. Тогава се чудех какво може да ме накара да променя това ... е, тогава не успях да си отговоря, но сега вече знам какво може да накара човек да се почувства наистина жив! И това е да срещне любовта! Трудно е да срещнеш любовта само на 14 и половина, дори е малко страшно. Обладават те ралични чувства и не знаеш какво става с теб. Ставаш една сутрин и се усмихваш по незнайни причини, целият ти ден е повече от прекрасен, все едно си си сложил розовите очила... а когато го видиш ... о, боже, колената ти омекват и сърцето ти спира на бие, само когато срещнеш погледа му., усмивката не слиза от лицето ти, само защото той съществува и е пред теб, опиянява те мекотата на гласа му, а дълбоките и красиви очи, с които те гледа, те карат да потъваш в тях! И как да не се уплашиш като всичко това се случва за секунди? Ти си само едно хлапе, което не знае какво е любов, а ето че тя вече чука на прозорчето ти! Ами сега? Е, отначало е странно, плашешто и различно ... после става омайващо и прекрасно, като в приказка .... след това свикваш и любовта става част от живота ти, както и той - обектът на твоите чувства! Е, това дете бях аз, а "крадецът" на сърцето ми беше ти! Едва ли "крадец на сърца" ще ти хареса като определение, но си беше точно така. Открадна детското ми сърчице и го държиш все още в плен ... ( не си мисли, че искам да го пускаш де ). Накара ме да изпитвам такива чувства, каквито не вярвах, че съм способна да изпитвам някога. Тези чувства са все още живи и даже са се увеличили неимоверно много... Заедно успяхме да си създадем един наш свят и "Аз и Ти" стана "Ние". А какво по-хубаво от това душите ни да са слети в една, а сърцата ни да принадлежат едно на друго? През тази една година животът ми коренно се промени. Няма да е преувеличено, ако кажа, че тази година бе най-хубавата през целият ми живот. Ти ме накара да повярвам в мечтите си, накара ме да повярвам в себе си и в любовта, нака ме да се чувствам нужна на някого, накара ме да се чувствам обичана и да обичам с цялото си сърце, накара ме да намеря смисъла на живота си и да живея за някой, да живея заради теб! И сега е моментът, когато искам да ти кажа едно голямо благодаря за всичко, ковто ми даде тази година, и което продължаваш да ми даваш. Знам, че рядко показвам благодарността и любовта си към теб, но те са си вътре в мен! Благодаря за цялата любов, с която то ме даряваш всеки ден! Благодаря за всичките мигове на щастие, прекарани с теб! Благодаря за вечните спомени, които остави в сърцето ми! Благодаря за силата и подкрепата, които са ми толкова нужни! Благодаря за топлотата и нежността, с която ме прегръщаш всеки път! Благодаря, че винаги мога да се сгуша в теб и да си поплача като малко дете, знаейки, че винаги ще ме разбереш и утешиш! Благодаря, че винаги ми показваш, че има светлинка в края на тунела! Благодаря за усмивката, която виждам на лицето ти, и която озарява деня ми! Благодаря за всички мили думи, с които ме обсипваш! Благодаря за всичко и най-вече, че те има и че си до мен и ме обичаш! Въпреки, че не винаги е така, както ми се иска да бъде и въпреки, че се караме, искам да знаеш, че те обожавам! Обожавам всичко в теб и чувствам, че ти си част от живота ми и от самата мен ... част, без която не бих могла да продължа напред!

Обичам те!


Публикувано от BlackCat на 22.02.2004 @ 21:41:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   cool_girl

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 08:29:11 часа

добави твой текст
"Завинаги заедно" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.