ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 856
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 856
 |  Той сега е безкрайно далече,
повече от всякое близо.
Да го стигнеш, ако понечиш,
трябва навътре да слизаш
по стръмните вити стълби,
по тесните коридори,
из лабиринтите с гълъби
и разните там герои.
Покрай огромните кучета
и всичките твои чудовища,
вървиш и мълком се учиш,
влизаш и не говориш.
Коридорът вие ръкави -
бели, широки и меки,
които стават на облаци
и небесна става пътеката.
Извежда пътят нагоре,
стъпваш на пътя млечен
и знаеш, че той е в тебе
макар да изглежда далечен.
Публикувано от kamik на 18.07.2013 @ 15:02:53
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 13
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Близо, отвъд далече" | Вход | 14 коментара (31 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Близо, отвъд далече
от Marta на 18.07.2013 @ 16:27:15
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Ревливо е, вярно.
Сега да изтрием сълзите!
НОЩЕН МЪЖ
Това не са нощи, а нощви.
И аз не съм мъж, а тесто.
Звездите - високи и кльощави,
приличат на стопено гнездо.
Плътта ми, едва загоряла,
се рони от светлина,
че аз съм потомък на бяла,
но ходеща в черно жена.
Съдбата - сестра на хлебаря,
е винаги с мокри очи.
И хлябът, подобно на зара,
в дълбоката нощ не личи.
Мен ситите хора ме плашат,
но аз съм троха от троха
и хвърлям пред носа на палаша
надежда и звездна бълха.
И както съм много високо,
и както съм матов и чер,
изтръсквам душата в потока
и смесвам брашно и хайвер.
Тогава присядам до мама
и с кръглото свое лице
приличам на луната голяма,
която цяла нощ се пече.
Николай Милчев
Усмивки!:) |
]
Re: Близо, отвъд далече
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 05.12.2015 @ 16:25:40
(Профил | Изпрати бележка) | | Знаеш и с какво да ни накараш да се усмихнем, миличка! Благодаря ти! Имах нужда от неща такова! |
]
Re: Близо, отвъд далече
от mariq-desislava на 18.07.2013 @ 16:24:57
(Профил | Изпрати бележка) | | За болката, като друг вид тишина, болката от навлизането в себе си като тайнствен друм, от който няма излизане. Всъщност едно е изходчето, но за него не ми се говори. |
Re: Близо, отвъд далече
от Marta на 18.07.2013 @ 16:59:57
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Не ти се наднича, а се налага да влизаш. Пътят напряко към небето е само през себе си - значи през собствените си тръни към звездите.
Поздрави, Мария - Деси. |
]
Re: Близо, отвъд далече
от Angelova_Rosi на 18.07.2013 @ 16:25:11
(Профил | Изпрати бележка) | Стяга душата, въпреки космическите мащаби...
Една голяма въздишка и поклон за чудесното стихотворение!
:) |
]
Re: Близо, отвъд далече
от Angelova_Rosi на 18.07.2013 @ 22:22:17
(Профил | Изпрати бележка) | | О! Сега вече се почувствах възторжено-космически! Благодаря за този звездоцвет :))))))) |
]
Re: Близо, отвъд далече
от zinka на 18.07.2013 @ 18:37:46
(Профил | Изпрати бележка) | Дълбокото навлизане в себе си е за силните духом и пътят е различно дълъг, и в различни на брой измерения..
Поздравления за силното стихо, МАрта!!!
И - поздрав! :) |
]
Re: Близо, отвъд далече
от ATOM на 18.07.2013 @ 19:05:34
(Профил | Изпрати бележка) | защо се оплакват от настроения читателите тук
настройката е точно каквато трябва |
]
Re: Близо, отвъд далече
от rajsun на 18.07.2013 @ 19:30:17
(Профил | Изпрати бележка) | | Близкото и далечното станали на възел))) |
]
Re: Близо, отвъд далече
от Ufff на 18.07.2013 @ 21:00:51
(Профил | Изпрати бележка) | Браво!
Получаваш кошница облачни цветя в знак на признателност за приноса ти в разкриване естеството на далечните близости:
http://dwalls.ru/thumbs/belye_cvety_na_oblakah-2288.jpg |
]
Re: Близо, отвъд далече
от zebaitel на 18.07.2013 @ 22:32:22
(Профил | Изпрати бележка) | ...по стръмните вити стълби,
по тесните коридори,
из лабиринтите с гълъби
и разните там герои...
Трудно е това слизане, но пък е толкова интересно!
Браво ти за чудесния стих, Мартичка!!! |
Re: Близо, отвъд далече
от Marta на 19.07.2013 @ 20:17:11
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Слизане, качване, лутане...Питала съм се за етимологията на "Лутам се" - има лудост и една луна. А бе интересните времена са наши, не можем да се оплачем ;)
Благодаря, Живе! |
]
Re: Близо, отвъд далече
от mariposasenelalma на 19.07.2013 @ 01:01:19
(Профил | Изпрати бележка) | Ей, Възхитена съм! Много човешко и проникновено, и талантливо!!!
Поздрави, Марта!!! |
]
Re: Близо, отвъд далече
от mariposasenelalma на 19.07.2013 @ 22:33:18
(Профил | Изпрати бележка) | Ох, много ми се иска да го мина тоя Камино - от френската планина
до Сантяго де Компостела, минавал точно под Млечния път, ама е 800 км!
:)
Привет! |
]
Re: Близо, отвъд далече
от Meiia на 19.07.2013 @ 21:41:40
(Профил | Изпрати бележка) | Високо!
Като се издигнат мислите високо и усещанията, понятията се сливат или си разместват местата светло, играят си радостно с човешките ни определения и, ако и да всяват смут в ясния ни и смешен ред, показват ни, че излишно се вкореняваме в определения. И ни освобождават..
И ни завръщат в изгубеното
за да се намерим
по-възможни
на измерения.
Пълни душата с гълъби ~ ~ ~ |
]
Re: Близо, отвъд далече
от petinka (bagrqna67@abv.bg) на 21.07.2013 @ 21:27:41
(Профил | Изпрати бележка) | Пътят към себе си... Да, винаги е стръмен и страшен!
Но си е твой, пък макар труден и прашен!
Поздрави, Мартичка! :) |
]
Re: Близо, отвъд далече
от florans (florans_x@mail.bg) на 24.07.2013 @ 11:55:09
(Профил | Изпрати бележка) | Небесната стърба е огледална, който тръгне по нея, тръгва навътре към себе си в тишина...
Чудесно е! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
