Тя заплита небрежно косите си сънни,
вместо сръчно - съседски интриги.
И не плаче, щом някой от нея си тръгне,
сантименти не пази - гори ги.
Не умира от скука - за скука умира,
ала все и`се случва по нещо.
Иска просто да вейне душа на простира-
да не вижда, не чува, усеща...
Тя не трупа в дома-за късмет амулети
и не знае молитви свещени.
Но светулкова тайна в очите и`свети
за онези безбродни вселени...
Тя познава вкуса на това да обича,
но взаимност - не знае какво е.
И несбъдната нежност и трепет лиричен
свлича в хладния танц на пороя.
Тя прилича на мен, но е пътят и`верен.
Аз съм още в безвидност позната.
Ако някой пролука в мъглата намери,
нека тихо ми хване ръката...