автор: jantreya

Защото се обичаме,
понякога се мразим.
Защото си приличаме,
по нервите си лазим.
Издаваме присъди,
когато сме различни,
на общото ни бъдеще
(убийствено себични).
И някак недовършени
един до друг оставаме.
Две клончета откършени,
мига изопачаваме.
Политаме след вятъра,
с копнеж да сме свободни,
но кръгла е земята и
един към друг ни води.
И с риск да се прегазим,
един към други тичаме.
Защо ни е да мразим
когато се обичаме ?!