автор: apostola

И гласът си да загубя,
аз без думи ще говоря.
И косите си да скубя,
пак за тебе аз ще споря.

Без очите да остана-
със душата ще те гледам.
И за сламка да се хвана,
пак за теб ще се огледам.

И в сърцето да се гръмна,
на сърце ще се превърна.
И без тебе да осъмна
с мисълта ще те прегърна.

Щом без покрив аз остана,
в теб на завет ще застана!