На масата се настани тишина от която и двамата не знаеха какво ще излезе накрая, лошо или добро. Експертът вече е изпил до половината своята чаша, но пак бърка с лъжичката бавно из дъното й. Капитан Миладинов несъобразително се
оказа без резерви и не можеше да продължи своето настъпление. Нищо ново под слънцето и тавана на заведението. Колкото и никога през цялата история на човечеството пълководците да не са го признавали, но са постигали успех понякога и без никаква атака.
-Добре, ще го имаш. Само за днес. И ще те чакам в лабораторията, да го върнеш.
Сякаш от устата на приятелят му тръгна още "И без глупости", но спецът по борба с организираната престъпност в това можеше да се закълне, нищо не пристигна до неговите уши.
-Благодаря - каза той и плати сметката.
Какво друго му оставаше. Да излезе от заведението след приятеля и да изчака в страни от криминалистическата лаборатория. Докато той се пребори окончателно със себе си, за да направи необходимото.
Експертът подаде чантата с тих, почти шепнеш глас и рече:
-Ако не си превъртял, тогава да го знаеш. Подлагаш едно приятелство на изпитание.
Капитанът знаеше прекрасно това и опита да отклони с нещо от логичното и да е по-оптимистично.
-Какво му е толкова лошото, когато може да излезе и полезно. - изговори с подсилено бодряшки глас агентът по борба с организираната престъпност. - От време на време трябва да проверяваме с нещо и приятелството.
Нови дум след тия не последваха, но погледът беше повече от ясен. "Я върви на майната си" - това каза. "И правилното е - прие на ум капитан Миладинов. - Никой не нахлузва примка на своята шия с удоволствие".
-Хайде, чао - рече полушеговито и побърза да затвори багажника на колата.
Не бива да стои повече тук. Защото чантата като нищо може да тръгне и обратно към сградата на криминалистическата лаборатория още в някоя от следващите минути.
-Чакай да ти се обадя.
Съмненията понякога се изразяват мълчешком. Това, което толкова му трябваше е вече в багажника. Налага се да бърза, часовникът започна да отмерва времето на приятелството. Имаше го и рискът, някой от пътна полиция да вдигне старателната си палка с отвратителното питане - "Кво праим сега?". До "Я отвори багажника" трудно щеше да се стигне, но само вечните песимисти не поемат риск. Друг такъв няма да има, вярваше спецът по борба с организираната престъпност. Пробойните в никакъв случай няма да застанат пред очите на следователя. Още по-малко под взискателните прибори на оръжейния експерт. Ще се притесняват главно тия, които не могат да разделят филмови кадри от специалната наука.
Между селищата може да натиска до ламарината педала на газта. Нищо, че нивото на горивото в резервоара от лудото шофиране, ще се смъква като в измъчващ кошмар. Капитан Миладинов не знаеше, колко пъти вече за последните седмици използва личния автомобил за служебни нужди, а можеше да посочи без грешка, кой в отдела ще го изкоментира това като глупост. Понякога наистина е полезно да не срещате представители на пътната ни полиция по своя маршрут. В края на крайщата му трябваше вече да кара по-бавно и внимателно, защото тук пътя се използва главно от селските магарешки каручки. Ако не иска да търси колите на пътна помощ или услугите на автосервиза,дето в следващите минути се налага да огледа добре. Трябва да намали
скоростта до крайност.
Спря на същото място както преди. На трийсетина метра по-надолу имаше дърво, заобиколено от няколко храсти и буйна трева, чудесно и удобно за наблюдение място. Приклекне ли там човек, става трудно забележим, дори за най-любопитните очи. Чантата, която му предложи експертът, най-малко намекваше, че вътре има нещо с което се стреля. Забележат ли го отнякъде така, приседнал край дървото, веднага ще помислят, че е отишел заради неговата сянка и да си почине, а може да е взел и нещо за хапване. Традицията влияе силно върху разсъжденията на хората.
След лудото каране, мястото наистина може да се стори оазис за някой отзовал се там и в по-романтично настроение. Няколко птички чуруликаха припряно за нещо свое из клоните и подмамваха човек да се отпусне по-дълго на тревата. Той изпитваше подобно желание да го направи, само дето не разполагаше с излишна дори минута за подобно удоволствие. Не види ли тук подходяща мишена, ще трябва да я търси другаде или да изчака такава, доколкото е възможно да се разположи в оскъдното време, дадено му от експерта.
Бравос на късмета. Позна отведнъж колата на автосервизното началство, което не обичаше да приема нови работници. Застанала е тя дръзко и със самочувствие, направо предизвикателно сред двора с лъскавината на всяка нова машина. Трябва да позадържи обектива там и провери, няма ли човек в нея вътре. Движението е никакво, а затворените в тая жега врати декларираха убедително, че няма никой. Върху шофьорската седалка категоричността е двойна. Удобна мишена. Всяка друга оценка към тая картина нямаше тежест. Сега да насочи прицела така, че дори разсеян поглед да забележи дупката появила се в близост на дръжката. И едва когато остана доволен от прицелването, с плавно и обиграно движение на показалеца, той притегли спусъка към себе си. В толкова спокойна обстановка лошият и неуверен стрелец проверяват резултата.
Той направи друго, погледна часовника си и прецени, не е загубил дори минутка до сега. Има достатъчно време да отскочи и на другото място, вилата го привличаше като млада фиданка. Разглеждал я беше внимателно два пъти. Ще трябва сега да употреби повечко физически сили, защото там се налага ходене пеш. И катерене по някое дърво, ако иска да надникне оттатък високата сграда. Тя обикаляше и пазеше вилата съвсем като стените със зъбери средновековна крепост.
Западната страна предлагаше по-добра видимост и цяла редица удобства, но за плана му не струваше кой знае колко. Ще стреля безсмислено по стената на сградата или двете, обкичени с декоративни решетки прозорци. И накрая, това ще заприлича на детска работа или чирашка тупурдия, а снайперът е за по-сериозни занимания. Важното обстоятелство накара спецът по борба с организираната престъпност да изскачи подред три дървета, докато избере подходящото за наблюдение и стрелба място. Ето го. Сега вече може да сложи патрон в магазина на пушката и да направи корекциите за по-висока точност на стрелбата. Трябва да бъде прецизен още с първия изстрел, защото в беседката забеляза двама души, които разговаряха помежду си. Тишината и спокойните движения щяха да улеснят слуха им. А кликването на куршума върху желязото на колата, непременно ще изостри техните сетива. Миладинов нямаше абсолютно никакво намерение да снима сцени за холивудски екшън. Една дупка върху капака на луксозното возило е достатъчна, а над смачкания до неузнаваемост куршум вече може да си поблъскат умовете местни експерти. Стига някой да сглупи, като им го предложи за подобно занимание.
Цветко Маринов