Оглеждам се в очите ти –
те огледало са, а мене ме е страх
лика си в него – светлото –
да не изгубя. Пазя го от прах
и тръпна да е само ден
в очите ти, да няма в тях
мъгла и сянка. Нося с мен
светло, да трия лепкавия мрак…
Очите ти са огледало,
кристално, ясно, бистро…
В него е моето щастие цялото,
затова…с дъх го почиствам.