автор: mariposasenelalma

Като премръзнало врабче кълва трохите,
протегнати от милостивата ти длан.
За мене винаги си бил скъперник,
но те обичам. И ще те живея - на инат!
Не се опитвай да ме пренебрегваш,
да ме подминаваш. И като циганин ревнив
за поглед само, крив, да хващаш ножа.
И да ме нараняваш, и да ме болиш -
напук ще те живея!
Дори не си помисляй да ме изоставиш!
Обичам те - и хром, и сляп, и глух,
солен, горчив, отровен. Обичам те!
И никакви прегради няма да ме спрат.
И никакви вериги няма да ме вържат.
И никакви магии зли и клетви страшни
няма да ми попречат да съм твоя!
Обичам те, живот!
Недей да бъдеш щедър само на страдания,
на изпитания и на сълзи.
Обичай ме и ти!
Една трошичка, една усмивка само ме обичай!
Едно парченце от небето ми подари,
но да е чисто, да е синьо,
за да пиша по него с крилата на птиците -
Жива съм!