автор: apostola

Денят ми бял
във залез да се скрива
и звездна нощ
сънят ми да покрива.
Една звезда
към слънце да ме води
и щастие
по пътя с мен да ходи.

Едно сърце
за мене да милее
и то с любов
в душата ми да грее.

Това е всичко и го знам.
За злато няма да го дам!