автор: erka

...и клетките
се превръщат в пулсари,
следващи
неумолимия ритъм на дишане.

Толкова отдавна
не са изминавали устните
неравния път
на гръбнака!

Спри!

...точно там,
където безсилни
се преплитаха пръстите
от невъзможност да стигнат
лудия бяг на импулса,
търсещ изход от тялото...

...точно там,
в топлия дъх зад ухото,
чиито глас се втечнява
в слънчевия сплит на емоциите,
се взривява желание -
неудържимо от плът...

И ослепяват посоките...

...изгубили усет
за гравитация...