автор: sav11

Приятелят ми, начинаещ Дон Жуан,
се влюби в по-голяма ученичка.
И се присламчи на един купон,
очи не сваляше от нейната поличка.

А тя наистина бе шеметно красива!
Сладкиш от който винаги ще искаш да ядеш!
Но бе и зле прикрито похотлива.
В очите и гореше не един копнеж.

Накрая я прикоткал някакси на двора.
Да гледат нежно ярката луна.
А тя обвила със ръце стобора:
-Давай, други също ме чакат в нощта.

След всяка “обич”, сърцето си “пробивам”.
Да изтече жлъчта от многото лъжи.
Вземи това, което днес ти давам,
че любовта е скъпа, плаща се с души!