автор: osi4kata

Охлаждам питието до сгъстяване,
докато струйката започне да се точи
и после се отдавам на забравяне,
на себеотрицания и прочие.
А пък е нощ - звездите са опукани,
екранът черен, филмът - романтичен.
Пределно ми е ясно, че да пукна
в такава нощ е просто неприлично.
И някакви спасителни химери,
кръжат край мен (светулчици измамни),
луната по вампирски ми се звери,
но даже тя се плаши от пияните.
Пиян съм, да. Пиян до козирката.
Прегърнал съм живота безпощадно
и галя гривата му. Както някога,
когато и не мислех, че ще падна.