Сънят ми е крехък, времеви откъсъци, хаотични и ярки, претрупани, непознати. Забавен каданс от спорадични проблясъци. Събужда ме нежният допир на дракон.
Гласът му - най-топлият, очите му - най-тъжните. Забива нокти в сърцето ми, кръвта ми, гъста и сладка, запълва всички пространства. Пием двама с наслада и знаем, че ще е кратко. Докато червеното слънце избухне в пурпурен ад от невъзможни реалности. Хорозонтът се свива и слива телата ни, капка живот. Миг разпилян на милион стъклени вероятности. Многоцветия. Пламтящи мълнии рисуват алени рози в плътта ми. Заплитам звездите в косите си и танцувам в несвяст дордето изтръпнат нозете ми. Златните следи се втечняват със утрото, свежи капки роса, скрито сияние в очите на дракон.