автор: florans

Писателят Славимир Славов тази сутрин разбра, че вече е изчерпал всичките си сюжети. Колкото и да се напрягаше, каквото и хрумване да му дойдеше, отхвърляше го, защото осъзнаваше, че нищо ново не може да измисли.
Писателят реши да се поразходи, току-виж дошла му някаква идея. Осени го мисълта, че не е лошо да посети старата римска крепост, край която имаше параклис. Обиколи разкопките, прочете новите указателни табели, но слънцето го напече и той се отправи към параклиса, по-точно към ореха, който издигаше короната си над него. И както си седеше под дебелата сянка, чудото взе, че се случи. Телефонът му звънна. Непознат глас с металически тембър му съобщи, че проблемът му има решение.
- Кой сте вие и за какъв проблем говорите? – попита изненаданият автор на разкази и новели.
- Господин словотворецо, – така го нарече металическият тембър – вие не ме познавате, но аз зная проблема ви.
Славов беше убеден, че никой не подозира за творческото му безсилие.
- Вие търсите сюжет и не можете да го откриете - продължи непознатият. Ето, дойдохте тук, седите около тези старини, но мислите за себе си, а не за миналото, чиято тайна пазят те.
- Какво да мисля за миналото, нищо не разбирам от история. Надявах се да срещна интересен човек, да чуя някой разказ и да го превърна в литературен сюжет…
- Съжалявам, господин словописецо, но историите, които очаквате да чуете, вие вече ги знаете, описали сте ги.
- А вие кой сте? Да не сте мой читател?
- Как да ви отговоря?! Аз съм някой, когото чувате, но не можете да видите. Живея редом с вас, но съм от друг, паралелен свят. Вие не вярвате в тези работи, мислите ги за болна фантазия, но аз мога да ви помогна. Мога да ви дам много сюжети.
- Ами да започваме тогава - рече Славимир, който дори забрави да отрече, че всичко това е невъзможно. Нали ще има свежи идеи, какво значение откъде идват.
- Къде ще се срещнем? - нетърпеливо подкани непознатия той.
- Как къде? Вие седите тук, под ореха. Аз ви виждам, вече разговаряме. Нима не сме се срещнали?
В този момент нашият писател се стресна, мина му някаква досадна, но не без основателна мисъл, че може да е слънчасал, че има нещо много мистериозно в тая случка. Помисли, че полудява.
- Шегувате ли се с мен?- нападна го Славов.
- Каква шега? Предлагам ви помощта си. В замяна и аз ще поискам услуга.
Тази реплика накара Славов да се съвземе, щом ще има размяна на услуги, значи всичко е реално. Това го изпълни с надежда за успех.
- Ще се разберем - рече непознатият съвсем миролюбиво. Вие ще ми предоставите паметта си. Нали все се молите да забравите това-онова.
Докато съчинявате вашите литературни сюжети, пропускате много по-забавни житейски истории. Вашата литература е доста по-бледа от живота.
Тук честолюбието на нашия известен писател беше смъртоносно засегнато:
- Престанете! Кой сте всъщност вие и какво разбирате от литература?
- Ваш колега, писател, от паралелния свят. Гледам ви, мъчите се, нищо не ви хрумва.
- А вие какво пишете? - заинтригува се нашият герой и забрави честолюбието.
- Какво ли не. Напоследък пиша за вашия свят. Може да обменяме опит. Аз ще ви разказвам случки от паралелния свят.
- А кой ще ми повярва? – върна се Славов към реалността.
- Вижте, опасно е да ви повярват, ще ви вземат за луд. По-добре е да си мислят, че пишете фантастика.
- И какво е различното там, при вас?
- Всичко по реда си. Всеки ден ще ви давам по един сюжет, а в това време аз ще се ровя във вашата памет и ще си избирам каквото ми хареса за моите романи.
- Тогава да започваме. Какъв ще е първият сюжет? - рече изнемощелият от търсене на идеи писател.
- Ами той вече е готов. Просто опишете този случай. И ще видите как ще започнат да ви четат. А в замяна ще ми кажете следващия път защо така неистово искате да се прославите? Аз утре пак ще ви се обадя. И ще имате още един нов сюжет.