автор: Solara

Проблясвам и до въглен се смалявам,
когато спреш да ме докосваш...
Не значи, че ме няма – тук съм цяла,
но просто съм притихнало огнище.

Средата услужливо ме поглъща
с екстериорна камуфлажност.
Само кръгът от обгорялост очебиен е –
чрез него камъните пазят периметър.

Изгребвай пепелта студеночувствена!
Дано подхрани нечия флоралност...
А след това, опразнена от съдържание
ме запали, да стопля пак ръцете ти.