автор: kalin8

- Хайде... Ела да поразгледаме, пък и да те запозная с някои колеги! – Стефан я поведе към отсрещната, иззидана от едри камъни стена, обрасла със зеленина. Платната от изложбата сякаш се радваха на уюта, създаван от гирляндите на листата.
Ася надникна отстрани- през рамената на застаналите пред първата картина хора. Повдигна се , доколкото може, на пръсти... И почти изтърва чашата си с виното!
-Извинете!- Рече на някого... И се шмугна най- отпред, като почти разбута обсъждащите майсторлъка на художника.
От платното...( Не! Не и‘ се струваше, както помисли в първия момент!) От платното, с виола в ръце, я гледаше същото момиче, което бе видяла и рисувала преди около час време... Обърна се и потърси с поглед Стефан, но не го намери. Погледна към онази част на двора, където до преди малко бе видяла Веска, обаче там изобщо не се мерна светло-синьото сияние на блузката и‘.
„Точно сега ли изчезнахте?! Когато имам въпроси...“- Ася се завъртя и почти описа пълен кръг. Почти. Защото погледът се закова на място в белия цвят на една риза, широко отворена яка, по която се спускат дълги черни кичури ... Ник!
- Здравейте! Аз...- Успя да се събере Ася. „Няма да гледам синьото!“- Това- на ум, докато пак потърси с поглед Веска и Стефан.
- Здравейте отново, Ася! Радвам се, че сте дошли тук- на моята изложба! Харесва Ви, надявам се?
- Аз...Аз щях да попитам... Защото, защото искам да рисувам, а нали знаете? А пък сега, не съм сигурна... Това... Това платно...
- Това платно ли?! – Ник грабна от стената картината така, че по плочника долу се посипаха листа от зеленината, а хората, които бяха застанали в близост, се отдръпнаха.
После... После Ася се озова в ателието на Ник- на тавана на една стара къща с прозорци, през които надничат комините на Стария град. Доста време и‘ трябваше да осъзнае точно какво се случи... Ръката на Ник, която я преведе набързо през няколкото улички, почернялата порта, скърцащите стонове на дървеното стълбище, празният статив на Ник в ъгъла...
На него сега е картината. Той я сложи там:
-Грундирай или, ако искаш, рисувай направо върху нея! Това сега е без никакво значение! Аз... Аз ще кажа на Стеф и Веси, че си тук...
Стъпалата на стълбището изстенаха още веднъж – този път от горе надолу, и след трясъка на портата всичко утихна. Така утихна, че чак и‘ стана страшно...
Ася погледна празното стълбище, поглади с пръсти излъсканата ръкохватка на перилата, а после взе раницата си- изоставена на пода, застлан с изтъркан балатум. Намери и седна на ниска табуретка в средата на стаята. Вдигна поглед. От платното насреща момичето с виолата излъчваше светлина и много обич.
“Няма да съм аз... Няма да съм тази, която...“ –Не посмя дори да довърши мисълта си Ася. Извади скицника и накъса на много малки парченца своята рисунка. Въздъхна: „Няма да има картина! Няма да има „Нежност“! „
Раницата, видяла всичко, прие влагата от очите и‘...
А комините от съседните покриви, скрити зад потъмнелите вече прозорци, просто мълчаха.
Следва.
Б.Калинов- Странник
06.Юли 2013г.
Пловдив