автор: apostola

Скитник съм във мисълта
и скиторя във простора.
Ровя вечер в пепелта
да възкръсвам мъртви хора.

До луната правя рейс,
за да търся горе Рая.
Посещавам нощен Фейс...
Ходя по небето в края.

Скитам по безброй звезди-
мисълта си в тях заривам.
А съдбата ми редИ
нови мисли да откривам.

Всяка мисъл в мен е знак,
че съм жител на земята.
И на нейния гръбнак
Господ дрехата си мята.