автор: florans

Вярвам в една религия – религията на Любовта, която носим в себе си, но все още не съзнаваме докрай нейната сила. В нея няма да има богоизбрани служители, защото всеки, който пожелае, ще стане неин служител. Няма да има храмове от камък, мрамор и злато, защото неин храм ще бъде сърцето, храмът на нашата Душа, съграден от светлина.
Тази религия ще има само едно Евангелие на Любовта и само един закон: Обичай ближния като себе си, а когато е потребно и повече от себе си! Защото Той и Ти сте части от едно цяло.
Страшното е извън Любовта, където мракът се опитва да затъмни лъчезарния и свят. В светлината на Любовта е Животът. Когато усетим тези могъщи вибрации, когато се слеем с тях, ще разберем не само радостта от живеенето, но и смисъла на живота. Защото другото е илюзия. Любовта е единствената реалност и единственият живот. Тя ще отнесе всички други религии, ще ги претопи, ще ги влее в общия поток на вечната Светлина. Едва тогава хората ще забравят различията, враждите, войните, които ще останат в старата епоха. Няма да ги сложат дори в музеите, защото ще искат да ги забравят.
Всичко ще диша и живее чрез Любовта. И съгрешилият ще бъде приласкан и стоплен с Любов. Всичко, което хората имат да учат, ще бъде в тях самите, ще го търсят скрито в себе си и ще бъдат устремени единствено към Светлината. Всеки ще се подчини доброволно на висшия закон – законът на съвършената Любов. Само тя ще даде на хората всичко, за което мечтаят, което ще ги направи щастливи. И който опита от нейната свобода, ще се самоограничи в Любовта и не ще пожелае нищо друго…
Тогава човекът ще възвърне достойнството си и не ще бъде прост образ и подобие на Твореца, а ще е един от Божественото цяло в света на Любовта, който условно можем да наречем религия на Живота.
А другото ще е спомен, детска игра на добри и лоши, на забрани и наказания, на лъжи. В религията на Любовта ще разберем истината за Живота и света…

* Есето е отличено с първа награда в конкурса "Ний всички сме деца на майката земя" в София тази година.