Двама будни сме, от двете страни на нощта-
аз и този тромпет, проглушаващ ушите на Бога,
на отсрещния ъгъл на стария градски площад,
но покой да намеря и аз като него не мога.
Тези звуци дълбаят в стаения мрак коловоз
Заприличва на буца швейцарско надупчено сирене.
И ме парва дълбока изгаряща завист към този
анонимен Майл Дейвис*, душата си в ноти изсвирил.
Всеки вопъл е удар със тънък кинжал по сърцето.
Ако беше човек, тишината отдавна да беше умряла.
А любимата много отдавна да беше проклета,
ако беше човек, а не старо и никому нужно опяло.
Усмири се, му казвам, проклето и влюбено старче –
дробовете ти вече кънтят като празна и суха хралупа.
Стига бузи надува, зад ъгъла дебне инфарктът ти,
колко дълго си мислиш сърцето ти още ще тупа?
А навътре във мен завистливият червей дълбае -
де да можех така безнадеждно, до смърт да обичам.
Нощна птица размахва широко криле, гони края си
сред едно отесняло небе, от което Танатос наднича.
______________________
*Майлс Дейвис е знаменит американски джаз музикант – тромпетист и композитор. Причисляван е, наред с Луис Армстронг и Дизи Гилеспи, към тройката на най-добрите джазови тромпетисти за всички времена.