автор: florans

Събирах притоци –
от ручеите разпилени,
случайно бликнали слова,
докоснати от ласки на дъжда
с дъха на горски тайни.
Събирах притоците ти
от обещания и щедри приливи –
роса, сълза и капчици седеф.
Подобно жадната река,
от пра- , пра- древни времена,
във най-дълбоките си подмоли
извечни тайни крия
под лунна светлина
и скръб дъждовна.
Познала сухите лета
и гневни облачни стихии
в едно корито каменно,
заоблено от ласки...