Аз тихо хълцах в немощ и страдания
обърнах на живота ням хастара
и ланшните трохи събрах мухлясали
за да нахраня горестта си, мааму стара.
Какво ми даде ти животе, жалки?
Подгрята доза бучиниш в бокал кристален
и сам сред самотата на проказата
до днеска сърбам жлъч на глътки малки.
Изхлипано повтарях тъжни строфи
редях се на опашки за терзания
потърках лампите на джинове с пантофи,
а то какво? Все същи обещания ...
Комай написах всичко, изстрадано
видяно. Във нежната лиричност
потопих свойто тяло
Изпитах и усетих аз радост
и несгода. Остана само святост
от истинска свобóда.