автор: Rossa

   Откак се завърна от Англия, Радо не можеше да се почувства у дома си. А го нямаше само някакви си четири години. Според него, за това време нищо чак толкова не би могло да се промени, но се лъжеше - всичко беше различно, чуждо.
   Беше работил много, всякаква работа. Единствената му цел бе да посъбере пари и да се върне колкото може по-скоро в България, не му се живееше в чужбина. Надявал се беше да спести повече, но бе донесъл само колкото за един панелен апартамент в покрайнините на Търново. Усмихна се като се сети с какво алчно нетърпение го посрещнаха роднините му. Сигурно се надяваха на подаръци, но той нищо не им беше купил. Каза, че си е останал бедняк, какъвто е и тръгнал. Извади две бутилки уиски, почерпи и това беше. Родата неохотно се разотиде. Оттогава никой повече не го потърси, вече 6 месеца.
   Беше работил къде ли не - първо в Лондон, после в Ливърпул и накрая в Манчестър. През повечето време бе живял сам - българите взаимно се избягваха. Понякога правеше секс, обикновено с румънки. Напомняха му за родината, бяха топли и мили, но без претенциите на българките. Веднъж дори щеше да се ожени за една, но докато успее да й го обясни на българо-английски, тя си тръгна. После се премести в Манчестър и съвсем й загуби дирите. Там попадна в бригада, дето опъваха кабели за локални мрежи. Нямаше още квартира и мислеше след работа да пообиколи и да потърси нещо. Един от колегите му го видя, че огражда обявите във вестника, и му предложи да се нанесе при него. Беше му ясно, че англичанинът е гей, но се съгласи. Не му пукаше изобщо. Емигрантството набързо бе изтрило всичките му предразсъдъци. Това, което не би посмял да направи в България, тук вършеше без да се замисли. Едно от хубавите неща да си емигрант в Англия - никой не се интересува от теб, каквото и да правиш.
   Остана с Брайън година и половина. Нито веднъж не плати наема, но и онзи нито веднъж не отвори приказка за това. Отначало бе помислил, че Брайън има някакви намерения към него. Може и така да е било, но все едно - Брайън не направи нищо. Радо негласно бе поел пазаруването, готвенето и поддръжката на дома и това устройваше и двамата. Рядко разговаряха, всеки живееше в своя си свят. Брайън излизаше почти всяка вечер, връщаше се понякога с партньор, друг път сам, но никога не отправи покана към него - нито за бар, нито за леглото. Радо си лягаше рано с книга в ръка. Беше му я оставил един от малкото българи, с които се запозна в Лондон - "Антология на българската любовна лирика". Пристрасти се към нея и, изненадващо за себе си, я научи наизуст. Стиховете го караха да мечтае.
   Една вечер Брайън се прибра с млад гей. Той, за разлика от другите, остана. Радо не реагира, беше му безразлично. Само самобръсначките в банята се увеличиха с още една. Деклан беше винаги усмихнат. Извън това беше почти незабележим. Радо така и не разбра дали работи някъде - винаги, когато се прибереше, го заварваше в къщи. Понякога нощем се чуваха приглушени стенания от стаята на Брайън, и толкова.
   После Брайън се запиля някъде. Деклън и Радо продължиха да живеят в квартирата, и без това наемът бе платен до Нова година. Почти не си говореха двамата, до нощта когато Радо се събуди от галещите ръце на Деклан, наведен над него. Винаги беше мислил, че докосване от мъж ще го погнуси, но в тъмното ръцете на Деклан бяха така топли и нежни, както ръцете на коя да е жена. С изненада установи, че докосването си е докосване - няма пол. Ако се отпуснеше и потопеше в усещането, беше сигурен, че ще му е хубаво. Откак бе емигрант, толкова табута прекрачи, това просто щеше да е поредното. Само за миг през ума му се стрелна мисълта, че отваря нова врата в съзнанието си и няма представа какво ще открие там. После си рече: какво чак толкова,... и спря да мисли. Отдаде се на усещанията, които предизвикваше с умелите си действия младият гей.
   Останаха заедно почти година. Младежът се оказа изненадващо интелигентен и стеснителен. Не го въвлече в гей средите, понякога излизаше вечер, но за разлика от Брайън, винаги се връщаше сам. Радо също понякога излизаше с жени, правеше секс с тях. Беше различно, разбира се. Но далеч не толкова, колкото би могло да се очаква. За себе си бе стигнал до извода, че всичкият секс е в главата. Техническата страна е почти без значение. Въпрос на нагласа.


   Откак се прибра в България, искаше да си намери жена. Не за женене, за секс. За женитба не му се мислеше. Беше си донесъл лаптоп на старо от Англия и нощем обикаляше чатовете и сайтовете за запознанства. Българките обаче го изнервяха. Говореха постоянно за секс, но опреше ли до реални срещи, се дърпаха. Бе натрупал солиден запас снимки на женени жени, оплакващи се от бедните си и/или некадърни съпрузи и на открехнати тийнейджърки, нетърпеливи да го "просветят" сексуално. Нито една обаче не го привличаше достатъчно, та да се прави на маймуна, додето му пусне. Дразнеше се все повече и повече.
   Една нощ попадна на Мартин, млад мъж от София. Не търсеше контакт с мъж, стана случайно. Мартин си беше сложил ник "Марти" - върви го разбери мъж ли е или жена. Радо не го и попита, нея вечер просто му се говореше с когото и да е, стига да не са обичайните глупости. Двамата бързо намериха много общи теми. Разговаряха за поезия, изкуство. Нито веднъж не стана дума за секс, но темата някак витаеше наоколо. Пристрастиха се към разговорите един с друг, приказваха по цели нощи. Когато се разбра, че Марти е всъщност Мартин, това не промени нищо - чувстваха се вече много близки.
   Веднъж Марти сподели, че се кани да ходи на палатка с приятелката си от детството, Стела. Смятали да изкарат 4-5 дни нейде из Родопите. Радо му завидя на глас, каза че никога не е ходил по българските планини. Мартин, сякаш само това чакаше, го покани с тях. Не, нямало да им пречи, наистина.


   В края на юли звездите над Цигов чарк падаха толкова ниско, че можеха да се докоснат с ръка. Язовирът се плискаше в краката им, а пълнолунието правеше всичко наоколо да изглежда нереално. Мартин и Стела се суетяха край огъня, а Радо ги наблюдаваше, излегнат малко встрани. Вече три дни, откак бяха тук, и досега Радо не беше видял нито един жест на интимност между двамата. Личеше си, че са много близки, но не в този смисъл. Стела го интригуваше. Имаше нещо закачливо-безсрамно в едрите й гърди, полюшващи се без сутиен под широката тениска. Бе непринудена и естествена - все неща, за които Радо постоянно се оглеждаше, но скоро не бе виждал у жена. Разбираше защо Мартин се чувства толкова комфортно с нея - тя не го възприемаше като мъж, а като "приятел". Чудеше се само как възприема самия него...
   Нощем тримата изнасяха спалните си чували под открито небе, пъхаха се в тях и рецитираха на глас стихове. Стела лежеше по средата между двамата. По някое време посягаше и преплиташе пръсти с техните. Самата тя рядко вземаше думата, предпочиташе да слуша тях. Гласовете им се сливаха с песента на щурците и всяка произнесена дума звучеше като истина. Стиховете добиваха някакъв нов, необикновен смисъл и караха тримата да се пренасят в друг, паралелен свят, нагнетен от чувства и усещания. Радо несъзнателно галаше ръката на Стела, чувстваше се адски възбуден. Мислеше си дали би се чувствал по същия начин, ако ръката беше не нейната, а тази на Мартин. Не намираше отговора и това още повече го възбуждаше.
   Много късно през нощта Стела и Мартин внасяха спалните си чували в палатката, а Радо оставаше отвън сам. Щеше да е прекалено изпитание за него да спи тясно прилепен до тях, затова предпочиташе да остане отвън. До разсъмване си представяше как се люби и с двамата едновременно. Чудеше се дали те не се досещат за мислите му. Заспивайки, решаваше на сутринта да поговори с тях за това, поотделно, но на дневна светлина нощните му идеи му се струваха прекалено авангардни за българския маналитет.
   И тримата не си падаха по алкохола, но последната вечер решиха да отпразнуват с три бутилки хубаво каберне. Щеше да им стигне, дори ако останат цяла нощ будни. Синьото сирене беше идея на Стела, но мъжете за всеки случай изпекоха повечко мръвки. Чукаха се и отпиваха направо от бутилките. Виното ги насърчи да си разказват разни истории, все по-откровени с напредването на нощта. Мартин сподели, че никога не е гледал на Стела като на сексуален обект, а тя за майтап зарони горки сълзи. Стела пък призна, че винаги й е било чудно дали Мартин не е гей. Мартин видимо се стегна, но този път неочаквано се включи Радо.
   - Нищо особено не е - каза той, - Същото е като да си мъж или жена, просто си такъв и толкова.
   - Чакай, ама ти да не си гей? - Стела невярващо го зяпна. - Ннникак не ми приличаш на такъв!
   - Кой ти е казал, че съм? Само... живях известно време с гейове. Затова знам.
   - С гейове? - намеси се и Мартин. - Ама как по-точно си живял?
   На Радо му стана забавно. Тия двамата бяха зяпнали от любопитство насреща му. Разказа им накратко за живота си в Англия. Не спести и подробности за времето, прекарано с Деклан. Не вложи никаква емоция, все едно беше страничен наблюдател на собствения си живот.
   После тримата утихнаха за дълго. Всеки беше втренчил поглед в догарящия огън и мълчаливо отпиваше от бутилката си. Мълчанието наруши Мартин.
   - Сигурно няма да изненадам никого от вас, но аз - той направи дълга пауза - аз не си падам по жени. Стели, мила, взех те с мен само защото държах Радо да не си помисли, че съм обратен. Сега разбирам, че е нямало смисъл. Може би затова толкова ми допадаха разговорите с него в нета - И Мартин облекчено се засмя.
- Е, тогава и аз имам какво да кажа, - поде и Стела. - Марти, винаги съм знаела, че си гей. Държах обаче ТИ да събереш смелост и сам да ми го кажеш. Ти си ми най-любимият приятел, за мен няма никакво значение какъв си. - Стела се изви в тъмното и целуна приятеля си по бузата. После продължи:
- Колкото до теб, Радо, за мен ти си истинска загадка. Пет дни те гледам как ме изяждаш с поглед, а досега дори не си ме целунал. Надали Марти е причината. Ти видя, че не сме гаджета. Сега ще разберем какъв си всъщност.
   За миг тя обви ръце около врата му и го целуна по устата. Радо страстно й отвърна, после я отблъсна от себе си. Като възстанови дишането си каза:
   - Аз пък явно съм бисексуален. Чудех се дали след Деклан няма да изгубя желанието си за жени, но не стана така. Дано не ви шокирам, обаче... след като тази вечер сме го ударили на откровения, ще кажа и аз: Докато вие спяхте всяка нощ в палатката, аз си представях как влизам вътре и ви любя и двамата, поотделно и заедно. Тази сексуална фантазия направо ме подлуди! Затова съм малко неадекватен.
   Огънят бавно догаряше. Тримата допиха последните глътки от бутилките си, а после, без да продумат влязоха заедно в палатката. Легнаха заедно, Радо по средата. Любиха се изучаващо, после бурно, след това бавно... и накрая бавно.....б..ааааввввноооооооо ... Заспаха призори, удовлетворени и изтощени...


   На сутринта събраха набързо багажа си и отпътуваха в пълно мълчание. Оставиха Радо на автогарата в София. В автобуса на път за Търново той осъзна какво е търсил цял живот. В един идеален свят би искал да живее с тях двамата. Но идеални светове няма.