автор: filifjonkata

Глад и гъдел на събуждане
за дълбоко лято
и нетърпелива нужда
то да е иглата,
аз да съм от слънце нишка,
да се вдяна в него
и с листата въздишка
на ветреца бегъл
да закърпя рокля стара
във нюанси млечни,
да я подплатя с хастара
на хлапашка вечност.
Пременена с време лесно,
с шарени години,
да не ме познае есен
и да ме подмине.