Какво ли са сълзиците? - Мъниста,
от вечният теспих на Господ Бог.
Една ръка съдбите ни разлиства, едно сърце излива пищен рог на чудно изобилие... в очите ни и слиза до предела на смъртта където азът - вечен покровител поема на сълзата песента. И в мен се сливат Липика и Атом. Свещено, разделението спи. Студени зими, или жарко лято, тъга или живот - в едно ехти безумната ми цялост, всяка брънка от тежката верига на ума. И ме извайва в звън - сълзица тънка, която да ме върне у дома.