автор: apostola

Съдбата вече не е сладка.
Летежа го прекъсва срив.
Мечтата мръзне във палатка.
Във щастието има взрив.

В барута скрита е искрата.
Сърцето тръпне в кръвен шок.
И всичко движи го парата...
Живот-без парно и без ток.

Доброто- вързано от лоши...
Детят- разяден от мъгла.
На босо носиме галоши.
В съня ни- бъдещи тегла.

В юмруци дланите са свити
и гняв в горчилка се таи.
До разрив- нервите навити
и пръст на спусъка стои!