автор: Angelova_Rosi

Аз съм тук – на светлинни частици от тебе.
Но не виждаш. Не искаш да видиш това.
Ти си влюбен във сумрака
и на залеза в ниския хребет –
безпощадно и страстно.
А аз те достигам едва.
Сред подземни пространства пълзи,
над звездите изплува
като мида застинала – общата ни душа.
Не усещаш, но аз
цяла вечност така те целувам –
като влизам във сенките или прегради руша.
Търся твоето име в стотиците свои животи.
Паметта ми събира душа от следите напред.
Ти си морското дъно, в което потъвам високо
и крилото на птица, прорязало в мене небе.
Аз съм дух.
И живея във всички възможни посоки.
Щом се втурваш след залеза –
не допускам да бъдеш сам!
Сякаш нещо оттатък,
от другия край на живота
те привлича неистово...
И от ревност ще тръгна натам.