автор: Rodenavlotos

Земята диша тежко, с жадна пръст,
с напукани от дълга суша устни.
Природата, от Бог прекръстена,
открива своята стаена чувственост,

прегръща този дълго чакан дъжд
с нетърпеливите ръце на монахиня,
решила да откаже изведнъж
обета за смиреност и невинност.

Тревите с корените си потичат,
обратно устремени към небето,
а клоните молитвено разсичат
надвисналите облачни кубета.

Любителите на прогнози обещават
горещо лято, дявол да го вземе,
но аз, внезапно преродена, осъзнавам
че няма по-добро от лошо време.