автор: Milvushina

Продължение от Мечтата на Оног (11)

- Това означава, че проклятието е написано върху теб – каза тихо Оног.
- Какво ще правим?
- Първо трябва да те огледам внимателно. Сега виждам само част от проклятието. То продължава под ръкава ти.
- Искаш да се съблека?!
Оног отново се изчерви до ушите.
- Само се опитвам да ти помогна.
- Хм! Добре тогава.
Тя отново се прибра в спалнята си и се върна увита с чаршаф.
- Ще го смъкна само колкото ти трябва! И ни на косъм повече!
- Няма да те пипам, обещавам! Приготвих си лист хартия и писалка. Ще препиша всичко, което видя и после ще ти го покажа. Седни до прозореца и ми покажи ръката и врата си. Да, ето го. Започва ето тук от гърба и продължава до лакътя ти. Добре те е нарисувал твоя Гаргасон.
- Не го наричай мой!!
- Извинявай – лицето на Оног отново почервеня като мак. Той прочисти гърло и извади увеличително стъкло от един от многобройните джобове на чирашката си роба. – Не знам какво означават тези символи, за тези се досещам, но думите са написани на общия език. Хммм...
Оног го разгледа от всички ъгъли и започна да драска по хартията. Ту приближаваше стъклото до кожата на алхимичката, ту добавяше по още нещо върху листа. Мърмореше под носа си, въдишаше и възклицаваше. Валора не издържа:
- Хайде! Казвай вече какво пише!
- Ей сега. Ще ти покажа.
Валора се загърна отново в чаршафа, а Оног седна до нея и й показа рисунката.
- На пръв поглед прилича на алхимична формула, но не е.
- Не е. Заедно със знаците проклятието би трябвало да се чете така: “ако с поглед не те търсят, ужас да всяваш в душата. Всеки елф, човек, фея, та дори джудже и гном в теб чудовище да вижда. Ако с поглед пък те търсят, никой да не те окрива. За всеки елф, човек, фея, та дори джудже и гном невидима ще бъдеш!”
- Това обяснява много – каза бавно Валора. Замислено потупваше с показалец сочните си алени устни. – Досега не знаех защо хората отначало бягат ужасени от мен, а ако ме подгонят, не ме виждат, дори да съм застанала пред тях.
- Само магьосник може да види знаците и да ги разчете, а той е изброил онези раси, които имат дори основни познания по магия. Джуджетата са силни само в строителните вълшебства, а гномите нямат традиции освен в илюзията. Единствен аз не съм засегнат от проклятието, защото във вените ми тече оркска кръв.
- Долен подлец! - Алхимичката гневно удари масата с длан. Оног се стресна и подскочи в стола си. – Не ти, а Гаргасон. Мътните го взели коварния старчок! Не само развалянето на проклятието е имал на ум той, обзалагам се! Кой мъж ще се влюби в мен, ако ме вижда само като чудовище? “Та дори джудже и гном…!” Отказах му да се омъжа за него, а за да си отмъсти е направил така, че никой друг няма да ме има!
Валора поклати глава. Оног си спомни за старата поговорка, че планинските троли не обичат посетители, освен за закуска. В проклятието бяха споменати само мирните раси, но всички опасни твари щяха да видят вкусна мръвка в беззащитната жена. Магьосникът-ренегат бе помислил за всичко. Оног трябваше да признае, че проклятието е дело на зъл гений.
- Много находчиво и коварно е това проклятие. Засукано е, но личи, че е внимателно замислено и изпипано до съвъшенство! Същински дявол е този Гаргасон.
- Ти да не би да му се възхищаваш? – стрелна го Валора с убийствен поглед.
- Не-не-не-не-не-не НЕ – побърза да я увери Оног. – Няма такова нещо! Аз само...
- Стига – сряза го тя. – Кажи ми как да се отърва от тази беда!
- Всяко проклятие може да бъде развалено, но повече не знам. Аз съм само чирак. По-добре да намеря Корнелиус и да му разкажа какво научих днес. Той ще ни помогне.
- Няма нужда да ходиш никъде. Сега ще го повикам.
Валора дръпна една връвчица до прозореца и веднага се скри зад завесата. Някъде дълбоко под тях се чу глух тътен. Не след дълго стената срещу него се завъртя и разкри тесен коридор, който водеше надолу. От него се подаде рошавата глава на магьосника. Той веднага забеляза чирака си, а на лицето му се изписа искрена изненада:
- От часове те търся, момче! Ти какво правиш тук?! Нямаш работа в тази кула!
- Виждам Валора, маестро.
Корнелиус подозрително се огледа около себе си.
- Търпението ми се изчерпва с теб, Оног. Не е време за шеги! На мига се връщай в работилницата.
- Но, маестро! Аз виждам Валора! Тя те повика!
Алхимичката се притече на помощ на полуорка. Завесата се раздвижи и от нея полетя топка хартия, която цапна магьосника по ръката. Той я вдигна и разгъна. На листа пишеше с големи червени букви: “той ме вижда, Корнелиус!” Веждите на магьосника се вдигнаха от изненада.
- Добре, познавам почерка й. Значи не се шегуваш – каза той и зае едното столче. – А сега ми обясни какво се случва тук.
Оног му разказа всичко, а магьосникът го изслуша и внимателно разгледа картинката му. Когато чиракът го попита как проклятието може да бъде развалено, Корнелиус направи гримаса, сякаш беше захапал гнил плод.
- Има само два начина. Първият е написаният текст да бъде изгорен в пещ, по възможност магическа. Вторият е магьосникът сам да го свали.
Алхимичката изруга цветисто. На Оног му отне момент да разбере защо:
- Написано е на двете й ръце, а може би и другаде по тялото. Да го премахнем с огън означава... – той не довърши. – А Гаргасон никога не би се съгласил да го развали доброволно.
- Може би има един начин – обади се Валора иззад завесата.
- Какъв е той? - казаха в хор магьосник и чирак.
- Да му дадем онова, което желае по-горещо от страданието ми.
- Еликсир на живота – каза Оног.

Епизодът е кратък, защото исках да довърша предишната сцена. Следващата част малко ще се забави, но все пак СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ!