Всяко събуждане начало на нов край е-
така ни приветства отново денят.
Ние го пълним с надежди до крайност,
а той уморен и безсилен се сгушва в нощта.
Вярата в утре е толкова тленна,
така замъглена от празни надежди,
фиксирана в разни цели човешки...
и опит отчаян за бягство от неизбежното.
Любовта като вижда, че тя не е нужна,
устройва си вредом балове с маски:
ту виждаш я преоблечена като тленно желание,
ту е гримирана като обикновено страдание.