автор: secret_rose

Една отвърната любов запя последната си песен.
Покапаха звезди в нощта - искрици плам, стопена жар.
И Юни ми обърна гръб, разлисти в мислите ми есени
и тръгна бос от синева, повел последният си дар.
Поседнах на брега сама. По пясъка изписах думи.
Ненужни никому слова, претежки от нега и плам...
В сърцето ми една ръка разлисти страничка на Руми:
Когато любовта е с теб, ти няма вече да си сам.
Не би. Защото съм сама. И днес, и никога, и вечно.
И само песента ти, Лей, гальовно стене с вечерта...
Едно море, една съдба - корито пълноводно, речно,
и вейка лист наместо мен - възпяващ тебе, красота.

Мълчат рибарските сърца. Догарят снощните огньове.
Какво е времето, кажи? Нима е сладост, или сън?
Какво съм аз, какво бе ти - два речни камъка - гробове
и танц над тях с ръце, очи, от теб навън,
от мен навън.