автор: thebigplucky

Ти познаваш всичките ми (330 000) лица.
Знаеш – колко красиви и отвратителни биха могли да бъдат.
Можеш да усетиш и горчилката погълната -
колко е плътна и тъмна.
Можеш да видиш през мен и да избереш -
да преминеш или да потънеш...
можеш и да спреш,.. докато не е станало прекалено късно.

Знаеш точно – кога и колко мога да съм достъпен;
на коя страница в душата ми да разгърнеш в миг безпътен;
от кое ми е тъпо и кое - скъпо,
и колко късно в мен понякога разсъмва;
кои черни мисли да изтръгнеш и с усмивка да стъпчеш;
кои сълзи да избършеш мълком
и кои да ме накараш да преглътна с мъка...

Знаеш как да докоснеш и къде да бръкнеш;
откъде се е натаила в очите ми мътилката и как да ги потърсиш.
Умееш жив огън да стъкнеш в сърце премръзнало
и приказка красива да разкажеш за бъдеще смътно,
откъдето няма завръщане..
... Искам тези мигове, с теб – да не свършват...