автор: devita

И като луната, която
разкъсва небето.
Така виждам те цяла.
Поглед към звездите.
Отразяваща се светлина.
Къде съм аз?
Къде остана мирът в мен?
Видя ли те, онемявам.
Такава е нощта.
С поглед тайно
в теб се взирам
и всичко в мен гори.
Нямам думи,
нямам сетива.
Виждам теб, в тази светлина.
Не мога да помръдна,
сили нямам,
само тишина.
И тази привличаща
вниманието ми..
искра.
Изгарявам, а думи да обеля
нямам...
ВИждам само теб.
Тази ярка светлина.
Обичам те.
И сили нямам.
Моля те, ела...