ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 771
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 771
 |  на един мой Приятел, и не само
С метален вкус отпих поредното към теб предателство.
Така горчеше!
Безпомощно те наблюдавах...
Изтичаше кръвта от вените на гладиатора,
а зверовете лочеха ли лочеха -
сетивата презадоволени да нахранят...
Дъвчех си сърцето и eдновременно те питах:
това ли бе за теб мечтата - опошляване?
Кажи, приятелю, какви ги вършиш?
Какво, по дяволите мислиш си, че правиш?
Имаш ли идея къде във времето си се изгубил
в издирването на великия, кармичен спомен?
А доверието да получиш нещо неплатимо?
Или... отдавна, отдавна си отровен?
Предлагам ти минутка отдих от излишно празнодумие -
без поза пробвай и за малко искам истински да си починеш.
И ако можеш - простичко и по човешки разкажи ми
какво из пътя от себе си талантливо съумя да изпогубиш.
Зарежи я тази мнителност. Не ти ли писна?
Къде забрави истинското топло?
На прожекторите ли го подари?
А онова у теб, дълбокото - отвътре...
Разтвори се във видимото и продаваното?
От шум и бутафорност не се ли умори?
От пародийност смехотворна?
И гръмогласия, миражни битки?
Колажи, предизвикани игри?
Не ми изтъквай съдба и приношение, олтари...
Кога, във кой момент палача се превръща в жертва?
Не, не на мен! На себе си отговори...
Не си ли спомняш как обикновено,
и без фойерверки се обичаше?
Дали познаваш душата си реално -
кое я дърпа,
води,
и разнищва?
Приятелю... на какво сърцето ти е заприличало?
Искаш ли да ти разкажа как докрай се остава
отвъд голословните крясъци?
Не декларативно, ярко и от екрана,
а безизходно, и без фонд "резервни остатъци".
И когато предизвикваш грозно -
до степен на безскрупулност,
и упорито продължаваш себе си,
как смяташ, че ще следваш своя порив,
извън необходимата компромисност -
без съществуващо за теб единствено убежище?
Имаш ли какво да ти разгражда болката,
когато си обезсилен - до счупване?
Някой изцяло да приема твоята природа
без егоистични пориви,
и претоварено очакване?
Къде е нужната за живота ти противоотрова...?
Било ли е изобщо някога по някое си време?
Всъщност... нека с две думи ти разкажа -
ако още можеш да рискуваш, и приемаш,
ако останала ти е трошичка вяра,
ще го разпознаеш и усетиш безпогрешно -
когато някой, без да мръдне, до теб на кладата изгаря...
Публикувано от Angela на 11.11.2004 @ 12:43:57
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 5
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Крематориум" | Вход | 4 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Крематориум
от rainy на 11.11.2004 @ 14:54:03
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Значи... не съм особено съгласна с теб, Божидаре. Понякога не е само суета. Въпрос на личности, същности, възприятия, особености, пориви дори, ако щеш. Има го у всички нас. Дори и тук отчасти бъка от същото - прецени внимателно смисъла на дадена... хм... “публикация”. Това е силно обобщено, но надявам се ми хващаш мисълта. Идеята е само където... другото е доста по-трудничко. За което иде реч. И не само, разбира се. А и понякога просто се губим. И... Както и да е, сложна история! Не мога да ти отговоря така, както искам, а и не е особено добра идея да сътворявам есета тук......:)
Благодаря ти за отношението!
|
]
Re: Крематориум
от Nika на 11.11.2004 @ 14:22:36
(Профил | Изпрати бележка) | Труден стих и трудно преглъщане.
Не ти е само Приятел. Не го съди, не го моли, такава е неговата природа. Приела си го в себе си, като съдба, дори да горчи докато дъвчеш сърцето си.
А и знам със сигурност, че би изгаряла мълком на кладата до него.
(асоциации разпръснати... ) |
Re: Крематориум
от rainy на 11.11.2004 @ 15:07:37
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Намирам една грешна асоциация....и много други верни:)
Ще си позволя да те коригирам, макар страшно рядко да го правя... освен с приятели.
На първо място, за мен Приятел е само Приятел и нищо друго. И когато го употребявам, то има ясна дефиниция. И за мен означава страшно много - идея си нямаш на какво съм способна за тях. Така че бъркаш, Ники. Ти си много умна и чувствителна личност - опитай да излезеш извън руслото на царящите страсти, които се вихрят и обозначават винаги в стиховете (включително и в моите, и то много... както казваш - извън рамките на добрия вкус.... хаха...шегувам се!)
За другото, всичкото, си невероятно права, ако го извадиш от контекста за конкретния мой приятел. Да не говорим пък за осъждане, молби, и изобщо.. Това ми е страшно неприсъщо. За когото и да е. А за не-приятелите, тоест за тези, които изчерпват онова “всичко”, към което се стремим в идиотския ни живот - там пък нещата са още по-интересни като възприятия...
Благодаря ти още веднъж, Ники!
|
]
Re: Крематориум
от Nika на 11.11.2004 @ 15:18:14
(Профил | Изпрати бележка) | Добре де, признавам си, че под влияние на моята сантименталност, пак ми се привидяха едни... ъъъ... любовни трепети :)))
И забравих да кажа: малко са хората, които могат като теб. Ти си съкровище :) |
]
Re: Крематориум
от rainy на 11.11.2004 @ 15:30:50
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ники, сакън за съкровището!... Един човек, който също така ме нарича, много точно определи, че около тях все трупове се навъртат.....:(..... не ща да съм съкровище, а пръстена и топла делвичка, ако може... хаха....
Благодаря ти още веднъж, Ники. Не, защо, правилно са ти се "привидяли" трепетите - съществуват си там отвсякъде (същински земетресения всъщност, излизащи извън рамките на благоприличието, ако трябва да сме точни...хаха), но погрешно ги асоциира.
...:) |
]
Re: Крематориум
от Nika на 11.11.2004 @ 15:38:33
(Профил | Изпрати бележка) | О, не! Не бъди буквалистка... ти пък... говоря за друго съкровище. Нали си спомняш как в детството си събирахме разни нещица - мидички камъчки, дребни картички със сърчица, парфюмирани листчета, хербаризирани цветчета... те бяха нашите съкровища, най-ценните.
А ти приличаш ли изобщо на делвичка? :))) |
]
Re: Крематориум
от rainy на 11.11.2004 @ 16:01:16
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Я не бъди буквалистка!...:).....
Ники, днес ме караш да прихвам на глас от смях. Буквалистка! Де да бях....:(...толкова лесно щеше да бъде. А не... както и да е, да не нарушаваме шеговития тон със сериозни мисли...:)
Така, така... от съкровище се превърнах в безмислени финтифлюшки, които нямат стойност. Безценни ги наричат демек....за тяхно успокоение....:)......
Да, за делвичката бях сериозна. И то много! Не ми подхождат сапфири и диаманти като същност и проявление. Не съм като тях. И... хм... няма да ти се вържа на провокацията за външния вид!...:))))....
|
]
Re: Крематориум
от Merian на 11.11.2004 @ 15:39:40
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg | | Ще започна от посветителния ред и ще разбера, както ми се иска "и не само".....защото това,което си написала.....може да се приеме лично от много хора..струва ми се. Аз лично веднага и едно към едно бих го изрекла на един скъп приятел.Толкова скъп, че понякога забравям за собствените си грижи и по сериозни изпитания. Препрочитах го няколко пъти. Сложен стих е, наситен е с много чувство и не се дава на едно четене..... И те поздравявам за него! |
Re: Крематориум
от rainy на 11.11.2004 @ 15:51:38
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Ще започна с “и не само”......:) Не САМО за него се отнася просто - май не съм била много ясна, като гледам...
А иначе рядко посвещавам - конкретно. Почти никога. Просто защото... защото... защото не мога за нещо или някого, за което не мога. Както и да е. Просто защото... Аз не “съчинявам” думи, дори и да го умея. И ти си същата, нали?
Всъщност повода е конкретен, но когато е писано (страшно си права, че е сложен, и наситен, и не се “дава”...), е мислено за много други “неща”, елементарно казано...
Благодаря ти, Мериан!... За отношението, а и за всичко останало.
|
]
Re: Крематориум
от Meiia на 11.11.2004 @ 19:54:07
(Профил | Изпрати бележка) | | Стихотворението проверих първо през себе си или иначе казано с него се проверих и в двете посоки:първо на мястото на този твой приятел,а второ през очите на човека до него.И не ми беше лесно.Открих нещо основно като зрънце,от което никне кълн на истината-себепознанието,последвано от себеобичането,прошката и Любовта.Не сме съвършени,трябва да си казваме грешките но само с обич,а понякога да живеем в грешката на другия,ако това е единственият начин той да намери себе си.Странна е твоята преданост,отдадена изцяло,но същевременно с това и непримирима.И даряваш път.... |
Re: Крематориум
от rainy на 11.11.2004 @ 20:50:06
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Явно съдбата на този стих (или поне няма друга дефиниция) е да търпи пояснения. Какво пък, няма лошо. Поне със сигурност хората, които ми “отговарят”, заслужават обяснения...
Дълго мислех как да ти отговоря на отзива, Мея... Освен в силно човешки аспект, ти винаги ровиш отчасти и в доста космически измерения. Казвам го с искрено възхищение. Боя се, че мен ме няма в подобни абстрактни измерения, когато иде реч за топлина и чувства, а не би било лошо вероятно...:(..
Сега... много неща има тук, и за “човека до него”, както споменаваш, елементарно казано. Но това не съм аз! Последното е само скоба - явно съм се изказала размито, а това говори лошо за мен, тъй като не използвам други, освен прости, ясни, откровени, истински, директни и прями слова.
Оттам нататък на много неща си хванала нишката, според мен, но ти го умееш това. И жестоко ме замисли с тази “странна” преданост, повярвай ми. Всъщност... продължавам да мисля върху думите ти и намирам все повече и повече нюанси. Или поне така смятам. Не знам, никога не съм я дефинирала като... странна. Предаността си е преданост - както и да я погледнеш. Обаче да - определено има и непримиримост, само че... само че не е това думата. И път, да - определено, но си мисля, че това е нормално, когато и каквото там... просто няма друг начин! И за грешките, и за обичта точно съотнесена към тях, и за... Както и да е, стана дълго...
По дяволите, много дълбоко усещаш. Благодаря ти за този отзив! Със сигурност ще се връщам към него.
|
]
Re: Крематориум
от Meiia на 12.11.2004 @ 14:47:53
(Профил | Изпрати бележка) | "Странна" преданост,защото самата тя предполага отдаденост,безрезервна,безусловна,макар и да не е сляпа.Но ти,или поне героинята я е съчетала с непримиримост,с критичен поглед върху всичко случващо се в и извън душата.И има,и няма противоречие в това съчетаване на отдаденост и отстраненост от безкритичното,макар и сладостно понякога, сливане с близкия до сърцето ни човек.И това ми харесва,макар иначе да е по-лесно и за двамата.Дано съм се изразила по-ясно сега....
Приемаш болката от изгарянето в огъня,пред това да си затвориш очите,вместо да си будна и за двама. |
]
Re: Крематориум
от rainy на 12.11.2004 @ 20:29:11
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | | :) Беше перфектно ясна. Само където за мен в това няма нищо странно, а е... как да кажа... за мен е нормално. Всъщност дори и стиха да не струва, отзива много ми дава - като външен поглед. Благодаря ти още веднъж за него, Мея! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
