Нашето тромаво лято
до морето по-различно е
от всеки чужд каданс
слънцето е дива птица с дървени рога
разнася записките на Превер
трътлести хлапета мажат ги
със боровинков сос
думите са лесни за разчитане
забодеш ли вилицата между тях
хрус-хрус
нашето сиромашко лято
самородно злато в стара къща
мъдреците ни растат
заемат място в обществото
край морето
символично лято
третираме го често като Бог
икономична миниатюра
твърде важна
дреме в есенната сянка
a ковачът чака
последен пирон
към крилото на нашето
ято
пада
във
морето
и чертае
б л у с