автор: dara33

Преди много години в едно старо село се родило момченце. В мига на неговото проплакване от небето паднала светеща, голяма звезда. Жената, която му помогнала да се появи на белия свят, казала на майката:
-Твоят син ще бъде герой! Това предричат звездите.
Зарадвало се майчиното сърце, а бащиното сърце забило учестено от вълнение. Не обикновено момче, а момче- герой!
Расло детето, като бор израстнал. Станал голям и силен мъж. Заедно с баща си ходели в гората и секли дървета. Така се препитавали. Докато един ден момчето казало:
-Мамо, време е да направя нещо, че предсказанието да се сбъдне. Все чакам да стана герой, ама то така не се става, като седя у дома потънал в мечти.
Изпратила майката сина си на път. Благословила го:
-Бъди добър човек сине и нека бог да те пази.
-Дано намериш щастието- казал с насълзени очите бащата.
Тръгнало бедното момче на дълъг път. Вървяло през гори и планини. Слънцето потъмнило кожата му. Едно ранно утро стигнал до огромна река. Тече и не спира, а брод няма.
Запретнал ръкави той. Построил мост за чудо и приказ. Преминал от другата страна. Уморен и почти без сили стигнал до непознат град. Там студ и сивота. Хората с омърлушени лица, като че няма на какво да се зарадват.
-Вие, защо не се усмихвате? попитал той една старица от улицата.
-Какво е това? попитала тя.
Тогава момчето разбрало, че този град е град на тъгата и не познават силата на усмивката.
-Тя свети и става топло на човешката душа- казало момчето.
После се усмихнало на старата жена и сякаш станало по- светло и по- хубаво около тях.
С усмивката си стоплил сърцата на хората. Те усетили лекота в душата си. Един старец с трепереща ръка посочил младежа и казал:
-Той е герой. Помогна ни да видим нещо по- топло от огъня и светло, като слънце.
Хората се съгласили със стареца.
Момчето погледнало с учудване хората.
-Нима ме мислите за герой? Та аз нищо не съм направил.
Старицата приближила към него и прошепнала:
-Герой си, защото направи чудо с нас.
Тръгнал си той към дома. След много дълъг и изморителен път стигнал до моста, който бил построил с двете си ръце. Там имало хора, които преминавали и благославяли човекът, построил това чудо.
-Той е истински герой- обяснявал един баща на сина си. С двете си ръце е построил този мост.
Зарадвало се момчето на чутото. Усетил прилив на нови сили и се затичал към дома.
-Мамо, тате...върнах се.
Никой не го посрещнал. Майка му и баща му били отдавна на небето. Къщата била пуста и тъжна. После момчето си дало сметка, че е минало много време докато повярва, че е роден герой. Погледнал ръцете си, а те покрити с рани и мазоли. Това било последицата от строежа на моста. Захванал се той с къщата. Стегнал я. Полял тъжните теменуги на двора и всичко светнало. Те заклатили главици, доволни от нежната ласка на вятъра. Заживяло момчето в бащиния си дом. Намерил си добра и разумна невеста. Вдигнали сватба за чудо и приказ. На децата и внуците си той все разправял, че:
-Геройството е вътре в нас. Всеки може да бъде герой стига да го желае истински. Геройство са добрите постъпки.
После отново отивал в градината където го очаквали цветята, за да бъдат полети от грижовните му ръце.
...
Приказката свърши вече. Усмихнете се сега. Нежно ви докосвам...Лека нощ!