Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: boqdjiqsofiq
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13953

Онлайн са:
Анонимни: 385
ХуЛитери: 4
Всичко: 389

Онлайн сега:
:: Elling
:: vlakant
:: Markoni55
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2022 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаТанцът на любовта
раздел: Разкази
автор: dred

Нощ е. Музиката в дискотеката гърми толкова силно, че не чувам мислите си. Усмихвам се. И без това няма какво толкова да чуя. Срещу мен стои жена. Не е млада, но се опитва да изглежда като такава.
Грим. Къса пола. Парфюм. Боя за коса. Пошлост.
Надали в през нощта мога да очаквам нещо друго. Аз самия не съм Аполон. Уморен съм и то не само физически. Животът ме е изцедил точно както моята Афродита, но за разлика от нея аз го осъзнавам и не се опитвам да се крия зад маска от химия и фалш.
Тя притиска бедро в крака ми. Усещаш топлината на копнеещата за любов кожа през панталона си. Усмихва ми се. Виждам мълчалива подкана в очите .
Добре.
Плащам на бармана, хващам я за ръката и ставам от столчето си до бар-плота. Тя покорно тръгва с мен. Намигва на приятелката си, която отвръща с усмихва, пожелаваща приятно прекарване. Зад тази усмивка обаче има завист. Чудно дали моята Афродита за вечерта го вижда?
Надали. Тя е сляпа, но не с очите си, а с душите си.
Вратата на дискотеката се затваря зад гърбовете ни. Моята Афродита стиска ръката ми силно сякаш се страхува, че ще побегна и ще я зарежа тук, в полумрака сред сенките, танцуващи под светлината на неоновите светлини. Пръстите са горещи, сухи, нетърпеливи. Там където е била брачната халка до преди няколко часа все още личи бледа следа.
Отдавна не се впечатлявам от такива неща. В нощи като тази няма брак, няма любов, няма вярност. Има само желание. Мога да го видя в очите , в походката в ситните капчици по горната устна, която тя облизва.
Не я карам да чака.
Паркинга е тъмен. Нощната лампа не работи. Автомобилите приличат на диви зверове стаили се в полумрака и чакащи търпеливо плячката си. Идеално място за крадци и любовници. Притискам гърба в стената. Моята Афродита обвива крака около кръста.
Гимнастиката на любовниците.
Прониквам в нея бързо и грубо, но тя не очаква и друго. Прехапала е устни. Впива изкуствените си нокти в раменете му, опитвайки се да ме бележи. Не бързам, но и не се бавя. Танцът на любовта през нощта е различен, но аз имам опит в тази игра.
Колкото по-бързо свърша толкова по-скоро ще се върна към онова, което наричам истински живот.
Свършвам в нея с тих стон. Тя откъсва крака от кръста ми, вади кърпичка от чантичката си, избърсва се с нея и невъзмутимо я хвърля на земята сред десетки други. Не виждам лицето в мрака, но това носи само облекчение. Тя не казва нищо. Аз не казвам нищо. Нощния танц на любовта е свършил.
Обръща ми гръб и тръгва обратно към дискотеката.
Усмихвам се, но в тази усмивка няма радост. Тя иска да танцува още, но не и с мен. Облекчение.
Мой ред е да обърна гръб. Тръгвам през тъмния паркинг. Не поглеждам през рамо. Никога не го правя. Колата е там, където я оставих. Качвам се в нея и ме лъхва познатия аромат на истинския ми живот. Той мирише на тапицерия и ароматизатор с мирис на лавандула.
Вдъхвам го с наслада. Усмихвам се, но в тази усмивка има радост. За пръв път. Завъртам ключа. Двигателя ръмжи. Настъпвам газта. Време е да се прибирам. Половин час по-късно вече съм у дома. Входът на блока е тъмен, но не е кой знае каква изненада. Винаги е така. Мирише на урина, а по стените някой е надраскал картинки изобразяващи пениси и вагини. Грозно и скучно. Някога, когато аз самия вандалствах, влагах много повече въображение. Изкачвам стълбите, ключовете звънтят в ръката ми докато отключвам вратата. Затварям след себе си.
У дома съм. За мен нощта вече е свършила. Време е да живея.
В кухнята свети. Тръгвам натам. На светлината на крушката една сянка се плъзва по пода. Пред мен стои жена ми. Черната коса е вързана на опашка. Носи тениска и обикновен анцуг. Боса е. Няма по-красива жена от нея. Усмихва ми се, въпреки че не го заслужавам.
-Закъсня.
Усмихвам се. Целувам я. Мирише на бадеми.
-Не ми завиждай, че умея да се забавлявам.
-Как са момчетата?
-Пияни.
Жена ми се засмива. Надига се на пръсти и ме целува. Устните са меки, топли и сладки. Не мога да им се наситя, но трябва да ги оставя. Плъзвам пръсти по корема .
-Как е малката?
Тя слага ръка върху моята. Пръстите са тънки, фини, красиви. Една сре-бърна халка блести на тях, а друга на моите.
-Питай ме пак след четири месеца.
Смея се защото тя се смее. Усещам животът, който тупти под пръстите ми. Пред очите ми изплува как моята вече забравена Афродита се бърше с кърпичката и после я захвърля сред другите. Боклук сред боклуците.
-Какво има?-пита жена ми.
Целувам я по челото.
-Нищо, миличка-лъжа я, но както винаги тя ми вярва.-Ще си взема душ.
Тя ми се усмихва с онази усмивка, която преди две години взе сърцето ми.
-Искаш ли компания?
-Естествено.
Тя се смее. Събличаме и се влизаме в банята. Теракотен хлад се плъзва по кожата ми е, но няма значение. Заедно сме. Топлата вода пръска със съскане върху двама ни, а жена ми е притиснала голото си тяло в моето.
Просто стоя и се наслаждавам.
Танцът продължава, но този път не искам никога да свършва.


Публикувано от alfa_c на 25.06.2013 @ 10:10:11 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   dred

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.01.2022 год. / 18:37:52 часа

добави твой текст
"Танцът на любовта" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Танцът на любовта
от Iszaard на 25.06.2013 @ 11:28:37
(Профил | Изпрати бележка)
Изкушавам се да попитам : Какво носи това на героя ти?! Може би повече самочувствие? А ако жена му (тази красивата) постъпва като него, което не е изключено да стане в определен момент, как ще се почувства... тя автоматично ще се превърне във вулгарен боклук от улицата, нали....


Re: Танцът на любовта
от Dred на 26.06.2013 @ 11:05:59
(Профил | Изпрати бележка)
Хората са си хора било то за добро или лошо. Мнозина от нас вършат неща без сами да са наясни защо. Можи би заради тръпката, може би за да задоволят някаква странна вътрешна потребност... нямам представа. Предполагам, че в това отношение героят ми не е по-различен от всеки човек, който може да бъде срещнат по улиците. Не го оневинявам, нито защитавам, просто констатирам. Не мога да отрека Iszaard, прав си, но французите са го казали най-добре: Това е живота.

]