Мъжът на хоризонта рижав -
изправен с цялото си минало и достолепно настояще
в ръцете си държащ остатък
от слънчево сърце и галещ вятър...
И с всичката си сила тръпнещ
пред тъжното ухание на цвете
с посърнали от жажда венчелистчета,
опитвайки се да му вдъхне нежност
във длани да го приласкае,
сред ледената пустош на всемира
и да изтрие прашните следи на времето,
да го спаси от преждевременно умиране...
мъжът на хоризонта рижав -
изправен с цялото си минало и достолепно настояще
в ръцете си държащ остатък
от слънчево сърце и галещ вятър.