автор: ladyinblack

Уви, не те познавам и вече няма как...
Превърната в мълчание в отвъдността се рееш.
Но всеки онемява след диагноза "Рак".
Дали, където днес ти по-хубаво живееш?

Не можем да изпием по женски чашка ром
или да си побъбрим през лятото на кея...
Дори да ме поканиш в небесния си дом
онази среща топла приятелска не ще е!

Не знам на кой, преди да пребъднеш в херувим,
от своята сърдечност предала си в наследство,
но твоят дар за мен е единствено сравним
с безценната далечност на яркото ми детство.

Когато се събуждам в миг ласкаво-щастлив
от плъзналата нежност по женското ми тяло
в блаженство осъзнавам, че Бог е милостив
и времето е спряло за слънчево начало.

В косите ми промърква вълнуващ мъжки глас
от паметта следите трънливи заличава.
В зениците откривам от твойта вяра аз,
в духа-от твойта сила, която ми предава

мъжът до мен-сина ти. Очакван и мечтан!
Благодаря, живота си сега че с нас споделя.
Целува той дланта ми, но търси твойта длан.
За него си светица, аз-ласка и постеля...

Уви, не те познавам и вече няма как,
ала ни благославяш с усмивка, вместо сбогом.
И с мъдростта неземна прогонвай страх и мрак
от дните ни и знай че признателни сме. Много!

06.04.12