автор: tristessa

Направих го отново.
На всеки девет години веднъж
успявам -----

Нещо като ходещо чудо, кожата ми
светла като нацистки абажур,
десният ми крак

преспапие,
лицето ми от черти е лишено, тънко
еврейско платно.

Отлепи салфетката.
O враже мой.
Ужасявам ли те? -

Носът, очните ябълки, пълният комплект от зъби,
киселият дъх
ще изчезнат само след ден.

Скоро, скоро плътта,
която могилата яде ще бъде
дом на моето тяло.

И аз усмихната жена.
съм само тридесет годишна.
И имам девет котешки живота.

Този живот е номер Три.
Що за смет
да изтребваш всяко десетилетие.

Той е хилядите влакънца
и тълпата, чупеща ядките.
Пробиваща си път

ме развива от ръцете до краката -
Големият стриптийз.
Господа и дами.

Това са моите ръце
Коленете ми.
Може да съм кожа и кости,

но пък съм съвсем, съвсем същата жена.
Бях на десет, когато се случи за пръв път.
Беше случайност.

Вторият път мислих
да издържа докрай и да не се върна никога вече.
Но се скрих.

Като в морска черупка.
А те звъняха ли звъняха
И като лепкави перли червеите от мен събираха.

Да умреш
е изкуство, като всичко останало.
И аз го умея чудесно.

Правя го така, все едно е като в ада.
Правя го така, все едно е реално.
Вероятно мога да го нарека мое призвание.

Да го направиш е лесно в стаята сам.
Да го направиш е лесно без движение.
Театрално е.

Да се върнеш в широкия ден.
На същото място, със същото лице, със същия грозен
вик на удивление:

"Това е чудо!"
Което ме поваля.
Иска се заплащане

за да видиш белезите ми, заплащане
за да чуеш сърцето ми -
то наистина тупти.

И се иска заплащане, много голямо заплащане
за дума или докосване
или за малко кръв,

за частица от косата или одеждите ми.
Така, така, Хер Доктор
Така, Хер Враг.

Аз съм Вашия опус,
Аз съм Вашето скъпо,
от чисто злато дете,

което топи се до крясък.
Въртя се и горя.
Не се съмнявайте, че подценявам Вашата загриженост.

Пепел, пепел -
Ръчкате и бъркате.
Плът, кости, няма нищо там -

Торта от сапун,
сватбен пръстен,
златна пломба.

Хер Господи, Хер Луцифер
Пазете се.
Пазете се.

С косите си рижи
от пепелта се аз надигам
и хората като въздуха изяждам.


Поемата на Плат е нещо като коментар върху самоубийството и смъртта и е пълна с нацистки образи.
Още първите строфи показват, че се опитва да се самоубие веднъж на всеки десет години и че някак си, за нейно съжаление, успява да се измъкне от ръцете на смъртта.
Във втория куплет се вижда, че това самоубийство вероятно би включвало горене, като в нацистките лагери. "Отлепи салфетката" или английският вариант "Peel off the napkin" ясно показва, че става въпрос за жертва на изгаряне. С фразата пък "Този живот е номер Три" според мен ясно си казва, че това е третия по ред опит за самоубийство и ще има и други. След това следват много образи, като в цирка. С тях показва как хората се забавляват над смъртта и тяхното изумление, че е успявала да прескочи трапа толкова пъти. След това става малко трудно за разбиране, но ето какво ми хрумна.
Докторите биват сравнявани с тези от концентрационните лагери, където са се правили много експерименти за Холокоста. Ето защо и казва: "от чисто злато дете", един вид: опитно мишле. Връщайки я толкова пъти към живота, според нея докторите са си правили експерименти.
В поемата са отбелязани трите й опита за самоубийство. Първият, когато е била на 10 години и умира баща й. Вторият, на 20, взема голяма доза приспивателни и не могат да я открият с дни. И третият и последен опит, който описва тук, на 30 години слага главата си в гореща фурна.


П.С Силве (batteria), да знаеш, че Anne Sexton много се е влияла от поезията на Силвия Плат :)) може би ще ти хареса:)