автор: apostola

В душата ми вилнее зима.
Кръстосва се снега със лед.
А искам пролет в мен да има.
Нощта да бъде, като мед.

Ела сега!Във тази зима!
Свари ми, мила, винен чай.
Ела при мен непредвидима...
За себе си ме ти венчай.

Стопли винО в сърдечна чаша.
Сипи му ти любов и зов.
И в тази светла вечер наша
да се напием със любов.