автор: Rodenavlotos

Ти влезе в мен с четирите годишни времена,
като едно адажио на Албинони.
Замря душата ми пред лунните ти рамена,
изтръгна най-вълшебните си тонове

и затрептя невидимо с криле на райска птица,
дочула влюбения зов на своя самец.
Нощта, притворила седефена зеница,
от висотата на небесните си замъци,

не издържа на блясъка на бялото ти тяло
и превъзходството на красотата ти.
Навярно и сърцето на Бетовен спряло е,
преселвайки се в Лунната соната.