На гробището, в камънака,
дивачка ранозрейка върза.
С налети клони тя дочака
задушница в деня забързан.
Минават хора покрай нея,
а в плодовете зрее траур.
Единствено над тях се реят,
очи, издялани във мрамор.
Дивачката наведе клони,
опита се да спре тълпата.
Един младеж за панталона
прихвана тя и го запрати
към гроб нечистен и обрасъл,
отдавна никого не чакащ.
Със диви рози бе опасан
и от росата бе оплакан.
Младежът от плода откъсна.
От шепите череши зрели
върху могилата разпръсна -
поклон за живи и умрели.
А после от зърната вкуси.
Плодът й сладостно горчеше.
Не бе поникнала напусто
връз гроба дивата череша.