Капка живот забравя ли се лесно,
погълната на екс с коктейл от сълзи?
Природата човешка, непривързана
опортюнистично спъва всяка близост.
А я боли да си признае неуместност,
щом обич неочаквана я изненада...
Дали е грешна, късна благодарност?
Горим от страх за ненатрапливост.
Платнена лента от дърво молитвено,
се вея сред изсъхващите клони,
докато ме стихии изпокъсат и слеят
с други като мен във дух единен.
Почерпила от силата на вятъра и
след това ще ти нашепва синевата...
Не е сираче чувството запомнено
в сърцевината с думи инкрустирани.