автор: typa

(...И все пак, когато някой навлезе сред планините Гро Вантър, стигне до реката Метсър и се изправи пред гробницата на апача, ще каже: „Тук е погребан Винету, един червенокож, но велик мъж!“ А когато някога и последното късче от завещанието изгние из гъсталаците или във водата, тогава из саваните и планините на Запада ще живее друго поколение, което ще мисли справедливо и няма да бъде лишено от чувства. То ще каже: „Тук почива червенокожата раса. Тя не стана велика, защото не й бе дадена възможност да стане велика!“ ...)
Борко затвори увлекателната книга и потърси с очи баба си, която плевеше отсрещните лехи.
- Борко! Боорко, ела ми помогни с боклука.
- Бабо, а вярно ли е, че индианците са червенокожи?
- Кои? Не знам, баби. Чернокожи са африканците. Дръж тая кофа. И внимателно, да се не убиеш...
- Червенокожи, ма, бабо. Не чернокожи – Малчуганът се напъна и помъкна кофата към зимника.
- Леле, Борко, това ли ви учат в школото! Прибери мотичето и се умий, че ще вечеряме.
- Бабо, а индианците от коя държава са? – любознателно продължи третокласникът, затваряйки с крак вратника на мазето.
- Ами от Индия. Щом са индианци... Ето ти кърпа. И друг път да внимаваш с чешмата, че и гащите си изпръскал.
- Подозирах аз, ама не бях сигурен. Бабо, а къде се намира Индия?
- Ами... Далеко е, баби, далеко се намира. Ох, на баба ученото момче! Сега ще ти сипя яхнийка, пък за десерт – баклавичка. Искаш ли?
- Не обичам сладко. Бабо, а Индия социлестическа ли е, или капилестическа? А, бабо?
- Айде, яж, яж, че да ти сипя още – баба му скръсти ръце в скута си и го загледа с умиление.
- Аз мисля, че е социлестическа, щото индианците са добри. Нали, бабо?
- Сигур е капителическа... щом й не познавам знамето. Пък на наш’те ги знам – и ческото, и маджарското, и гедерейското знам. Чакай да ти сложа баклавичка.
- Не ща баклавичка. Бабо! Ми що пише, че са добри? Нали ония, другите, са лоши, ма, бабо?
- Лоши, зер. Като са малки още, са добри. Станат ли дангалаци, сичките са едни и същи хаймани. Ето ти кисело млекце, като не щеш баклава. Хапвай сега и не бърборясвай много. А аз ще видя дали няма някое яйчице. Хареса ли ти пилешката яхнийка? Утре ще изпържа филийки... – Борко замълча и смръщено се умисли. Сърчицето му затупа по-бързо от обикновено, а очите му се навлажниха. Невръстното мозъче усилено опитваше да проумее книгите ли са грешни, бабите ли, или собственото му детско въображение.