автор: thebigplucky

Когато усетиш погледа ми, върху теб спрял
и прецениш, че това не е случайно внимание,
а е реакция след пресята информация
и ред проанализирани ситуации -
... представи си – как в една безкрайна есен
вървим съвсем сами по забравен от другите морски бряг
и с думите си, един към друг, изграждаме пътека към бъдеще неясно,
в което аз и ти ще изиграем картите, раздадени от съдбата,
заедно или като пасианс,
и ще напишем един страстен роман... или драма...

Когато разгадаеш мислите ми,
вплетени завоалиращо в първата ни неясна наздравица -
пресъздай в съзнанието си една камина, горяща само за нас.
Измисли един прозорец, и един залез,
през който да избягаме в една друга реалност.
Събери в дланите си всичката нежност на света
и я разпилей по възглавницата с косите си пясъчно златни...

Когато съзнанието ти пренареди възможностите -
за някакво евентуално съвместно щастие -
дори и за малко да е -
не се отказвай...
Аз ще съм прежалил целия останал свят.
Ще съм прегазил всички граници -
за да съм с теб -
тук и сега.
И само твоето присъствие ще е в очакванията ми -
да го обгърна с любовта си.
И да потърсим онзи бряг и онзи залез -
преди да ни е избягал...